Aug 25, 2007, 11:03 AM

Зорница

  Poetry
1.3K 0 2
Зорница
Силно слънце припича в небето,
в миг стопява гъста мъгла,
жарко пръска лъчите надолу -
ти си моето слънце сега!

Ето малка звездица светлее
и огрява нощната тъма,
със звездицата сещам безкрая -
ти си моята малка звезда!

Зеленее се тучна ливада,
пукват красиви полски цветя,
те очакват щастливи росата -
ти си моята крехка роса!

Бунтува вятър морета,
тези красиви сини поля,
в тях оглежда се сутрин зората -
ти си моята светла зора!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...