Aug 25, 2007, 11:03 AM

Зорница

  Poetry
1.3K 0 2
Зорница
Силно слънце припича в небето,
в миг стопява гъста мъгла,
жарко пръска лъчите надолу -
ти си моето слънце сега!

Ето малка звездица светлее
и огрява нощната тъма,
със звездицата сещам безкрая -
ти си моята малка звезда!

Зеленее се тучна ливада,
пукват красиви полски цветя,
те очакват щастливи росата -
ти си моята крехка роса!

Бунтува вятър морета,
тези красиви сини поля,
в тях оглежда се сутрин зората -
ти си моята светла зора!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...