МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
30.01.2018 г., 15:33 ч.

Зов 

  Поезия
260 0 3

Заспи болка, заспи мрак –

светлината е твой приятел,

твой съперник и верен враг,

светлината е Божи пратеник.

 

Мълчи песен, мълчи стих –

тишината е вещ ваятел.

В нея внезапно открих

светове от мълчано злато.

 

Изгрей слънце, изгрей ден –

заспи зло под речен камък.

Поток  буен, от мен го отвей,

вече минах вода и пламък.

 

Гърми, буря, във моя чест –

поразата трета удари.

Не минах тъмния, мамещ лес

от триумфални фанфари.

 

29.01.2018

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Стихотворението е по руската поговорка "Да минеш през огън, вода и медни фанфари".

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А понякога просто не си струва да се занимаваш. Според зависи.
  • Всичко е относително. Понякога ти казват "шт", за да ти запушат устата, за да не говориш истината. Понякога трябва да кажеш "шт" на циганчето, което върви по улицата и си говори само. Едно и също действие може да е за добро, или за зло. И всеки зрял човек има достатъчно ум в главата си, за да може да ги различи. Дори, когато злото е с маска на добро и си е сменило мястото с него./а то често го прави, защо ли?/
  • Не се любувай на "мълчаното злато".То е копано в мамещия лес от"триумфални фанфари".
Предложения
: ??:??