Зов
Заспи болка, заспи мрак –
светлината е твой приятел,
твой съперник и верен враг,
светлината е Божи пратеник.
Мълчи песен, мълчи стих –
тишината е вещ ваятел.
В нея внезапно открих
светове от мълчано злато.
Изгрей слънце, изгрей ден –
заспи зло под речен камък.
Поток буен, от мен го отвей,
вече минах вода и пламък.
Гърми, буря, във моя чест –
поразата трета удари.
Не минах тъмния, мамещ лес
от триумфални фанфари.
29.01.2018
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
