9.01.2016 г., 21:01 ч.

Зов за живот 

  Поезия » Философска
1246 1 5

Защо мълчиш, черешова цигулко...
Маестрото ти няма да се върне.
Лъкът ти е огъната драскулка.
Защо им даваш право да те зърнат
такава грозна, гола, изкривена,...
такава слаба, луда и присвита?
Същинска кръв по струнните ти вени
течеше музиката и помиташе.
Защо мълчиш, черешова цигулко?
Свири – дори фалшиво и объркано.
Не ставай на трофей за невестулките.
Маестрото ти няма да се върне.
В дъха му се събираше животът ти.
В ръцете му се раждаха признания.
Защо мълчиш? Свири! Свири, защото
дъхът е музика.
А другото – мълчание.

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??