Зов за завръщане
Зов за завръщане
Децата ни са правени с любов ,
незнайно как в душите ни стаена .
Отвръщайки на онзи вечен зов
на старата загадъчна Вселена .
Отгледахме , изучихме ги някак ,
живота си осмислихме без страх .
И вярвахме на родовата памет
на малкото зърно във тях .
Не питахме защо , къде и как ,
не молехме,не плачехме за нищо .
Щом паднеха - изправяхме ги пак ,
болеше ни от всяка тяхна грешка .
Но бързо се смениха времената ,
изчезна нейде вече този зов .
Къде Българийо са ти децата,
ще те спасят ли в порив нов .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Паничаров Всички права запазени
