Зов за завръщане

Децата   ни  са  правени  с любов , 

незнайно как в душите ни стаена . 

Отвръщайки   на онзи   вечен  зов 

на  старата  загадъчна    Вселена .

Отгледахме  , изучихме  ги  някак , 

живота  си осмислихме без страх .

И  вярвахме   на  родовата  памет 

на    малкото   зърно   във       тях .

Не    питахме  защо , къде  и   как ,

не молехме,не плачехме за нищо .

Щом паднеха - изправяхме ги пак ,

болеше  ни от всяка тяхна грешка .

Но  бързо се смениха  времената ,

изчезна    нейде   вече   този  зов .

Къде   Българийо   са  ти   децата,

ще  те  спасят   ли  в  порив   нов .