Зовът на родината
Завръщаме се в родната страна
след дълъг път. Тя чака, вика, кани –
прекрасна, вярна, ласкава – една! –
да бъдем там, където сме люляни!
Летим без сън. Повява северняк,
но стопляме се, мислейки за нея!
Усмихваме се, спомняйки си пак
за детството, летяло с бързовея!
А бият в нас сърцата с ритъм нов,
дъхът пресеква, влажни са очите...
Родино свидна, с твоя земен зов
отеква в нас заветът на дедите!
Българийо, какво ни свързва с теб:
един живот, едно голямо слънце,
мил бащин дом, приятелски привет,
природата ти, всяко твое зрънце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
