Зовът на родината
Завръщаме се в родната страна
след дълъг път. Тя чака, вика, кани –
прекрасна, вярна, ласкава – една! –
да бъдем там, където сме люляни!
Летим без сън. Повява северняк,
но стопляме се, мислейки за нея!
Усмихваме се, спомняйки си пак
за детството, летяло с бързовея!
А бият в нас сърцата с ритъм нов,
дъхът пресеква, влажни са очите...
Родино свидна, с твоя земен зов
отеква в нас заветът на дедите!
Българийо, какво ни свързва с теб:
един живот, едно голямо слънце,
мил бащин дом, приятелски привет,
природата ти, всяко твое зрънце!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
