Зовът на родината
Завръщаме се в родната страна
след дълъг път. Тя чака, вика, кани –
прекрасна, вярна, ласкава – една! –
да бъдем там, където сме люляни!
Летим без сън. Повява северняк,
но стопляме се, мислейки за нея!
Усмихваме се, спомняйки си пак
за детството, летяло с бързовея!
А бият в нас сърцата с ритъм нов,
дъхът пресеква, влажни са очите...
Родино свидна, с твоя земен зов
отеква в нас заветът на дедите!
Българийо, какво ни свързва с теб:
един живот, едно голямо слънце,
мил бащин дом, приятелски привет,
природата ти, всяко твое зрънце!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много трогателно и носталгично! Когато стъпиш на родна земя, въздухът става друг!
-
Хубаво стихотворение. Който не е живял дълго в чужбина не може да изпита това чувство.
-
Много истинско стихотворение.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Тук угарта ухае на живота:
земята ни жадува за чергари,
видели свят, след Голгота...
Специални поздрави,Мариан!