Завръщаме се в родната страна
след дълъг път. Тя чака, вика, кани –
прекрасна, вярна, ласкава – една! –
да бъдем там, където сме люляни!
Летим без сън. Повява северняк,
но стопляме се, мислейки за нея!
Усмихваме се, спомняйки си пак
за детството, летяло с бързовея!
А бият в нас сърцата с ритъм нов,
дъхът пресеква, влажни са очите...
Родино свидна, с твоя земен зов
отеква в нас заветът на дедите! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up