Ще вдишвам първи юни като сън,
ще чувствам в мен детето закопняло,
щастливо е отвътре и отвън,
копнежите разцъфва си до бяло.
Годините са странен похлупак,
но вътре грее детското начало
и пак дете съм, пак, и пак, и пак,
реално сляло детството със зрялост.
© Милена Френкева Всички права запазени