Зрънцето във Вечността
Затворени в кутийките на дните,
броим минутите като зрънца.
Часовете - сребърна мъниста.
Години - златна огърлица за света.
Минава време и накичени със нея,
вървиме горди с вдигнати лица.
Забравяме понякога за дните,
стаени в малките зрънца.
А знаем, всяко зърно клас разцъфва,
погалят ли го слънчеви лъчи.
Но то забравило за своето начало,
изгаря в жарките си дни.
И нека всеки връх е първа стълба,
целта - познанието на река.
Да крачим, плувайки във дните.
Запомнили годините - минути са от
Вечността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
