В картини от безкрайни мисли плуват изострените мои сетива,
в море от уморени спомени и мъничко сладникава тъга.
Погледа ми иска в твоя да се загуби, да скита сред диви светове,
да открия първичното във мене сърцето ти зове!
В недра от преплетени лиани светлината си проправя път,
където в тъмнината тихо са заспали зверове от кръв и плът.
Прокрадвам се на пръсти – моля се да продължат да спят,
ала вместо те да мъркат, започват да ръмжат.
Всеки нерв в тялото ми се обади, усетих им дъха по мен,
усещах как ръцете ми по тебе спускам, как ще бъдеш укротен!
Запъхтяно сърцето ми в галоп препуска
и преследвано от пъргавите твои чувства,
започна то по гърдите ми да блъска.
Зверовете в теб носят своите тайни имена,
веднъж познала ги аз ставам им слуга.
Аз ги търся в джунглата безкрайна, на която викаш ù душа,
а тичам невъоръжена без да знам накъде да продължа.
В твойте чувства бавно преоткривам своите дори,
от себе си се плаша – от това, че и в мене звяра спи.
Но аз ще го оставя да живее, нека спи
и тайничко ще се надявам, че си ти, този който ще го укроти...