19.02.2015 г., 12:34

Зверовете в теб

726 0 0

В картини от безкрайни мисли плуват изострените мои сетива,

в море от уморени спомени и мъничко сладникава тъга.

Погледа ми иска в твоя да се загуби, да скита сред диви светове,

да открия първичното във мене сърцето ти зове!

 

В недра от преплетени лиани светлината си проправя път,

където в тъмнината тихо са заспали зверове от кръв и плът.

Прокрадвам се на пръсти – моля се да продължат да спят,

ала вместо те да мъркат, започват да ръмжат.

Всеки нерв в тялото ми се обади, усетих им дъха по мен,

усещах как ръцете ми по тебе спускам, как ще бъдеш укротен!

Запъхтяно сърцето ми в галоп препуска

и преследвано от пъргавите твои чувства,

започна то по гърдите ми да блъска.

 

Зверовете в теб носят своите тайни имена,

веднъж познала ги аз ставам им слуга.

Аз ги търся в джунглата безкрайна, на която викаш ù душа,

а тичам невъоръжена без да знам накъде да продължа.

 

В твойте чувства бавно преоткривам своите дори,

от себе си се плаша – от това, че и в мене звяра спи.

Но аз ще го оставя да живее, нека спи

и тайничко ще се надявам, че си ти, този който ще го укроти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...