Звезда
На небето изгрява звезда!
Теб те няма!
А убийствената тишина ме изгаря
отвътре! Живей за мига!
Но в мига - да, сега - аз не
искам друго, освен да заспя.
Да сънувам железните длани
на вятъра,
как ме галят, а не зашлевяват
шамар,
да заспя над бодливи, разцъфнали
кактуси,
а не рози червени от скръб и печал.
Понякога искам да бъда линейка,
да видя аз другите също как
страдат...
Често мечтая да седна на пейка,
да гледам с охота как срива
се сграда...
Но нещо във мен, без крака и ръце
приковава ме!
Всеки миг тебе зове!(Бий сърце!)
И не дава ми
края да виждам на таз тишина,
даже да искам! Блести светлина-
на небето изгрява звезда!
А теб те няма...
Теб те няма!
А убийствената тишина ме изгаря
отвътре! Живей за мига!
Но в мига - да, сега - аз не
искам друго, освен да заспя.
Да сънувам железните длани
на вятъра,
как ме галят, а не зашлевяват
шамар,
да заспя над бодливи, разцъфнали
кактуси,
а не рози червени от скръб и печал.
Понякога искам да бъда линейка,
да видя аз другите също как
страдат...
Често мечтая да седна на пейка,
да гледам с охота как срива
се сграда...
Но нещо във мен, без крака и ръце
приковава ме!
Всеки миг тебе зове!(Бий сърце!)
И не дава ми
края да виждам на таз тишина,
даже да искам! Блести светлина-
на небето изгрява звезда!
А теб те няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Всички права запазени
