14.03.2007 г., 17:16

ЗВЕЗДА

1.1K 0 10

ЗВЕЗДА

 В памет на Петя Дубарова

  (25. 04. 1962-04. 12. 1979) (17 г.)

 

Една звезда – най-ярката в небето,

изгрява и пътува все на юг,

а после над Бургас и над морето

се спуска и при нас се връща тук.

Тя в мъничко момиче се превръща,

ръка спокойно в мрака ни подава,

със погледа си слънчев ни обгръща

и нейната усмивка засиява.

 

Момичето – красиво като цвете,

ни казва със открит и нежен глас:

“Това съм аз, добрата ваша Петя.

Здравейте! Приемете ме сред вас...”

Минава в тишината цяла вечност,

мълчим неловко някак във нощта,

потресени от нейната човечност,

получили урок по доброта...

 

Поемаме ръката ние лудо;

задъхани, смутени и без глас,

и в този миг, о, сякаш става чудо –

застава Петя жива между нас...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Манов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поклон пред паметта на Петя и сърдечен поздрав за стиха ти Емо!!!
  • Мен също много ме развълнува! страхотен стих! Признавам, че не познавам творбите на Петя Дубарова, но съм решена да се запозная с тях! Поздрави!
  • МНОГО МЕ РАЗВЪЛНУВА
  • Явно, Петя е твоята муза-вдъхновителка!Еми, с такава муза какви стихове да очаквваме освен съвършенни!
  • Страхотно е....
    Стиховете за Петя и от Петя винаги са ме зареждали с невероятен оптимизъм и чувство на безкрайна нежност....
    Винаги когато си мисля за нея в главата ми изниква една надгробна епитафия, която прочетох преди време в нашия гробищен парк на паметника на нелепо загинало в катастрофа младо момиче.... : "И аз ще бъда вечно жива, защото мойто слънце няма да залезе......"
    Твоя стих, Емо е доказателство че слънцето на Петя не само не залязва, но продължава да грее с невероятна притегателна сила.....

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...