Mar 14, 2007, 5:16 PM

ЗВЕЗДА

  Poetry
1.1K 0 10

ЗВЕЗДА

 В памет на Петя Дубарова

  (25. 04. 1962-04. 12. 1979) (17 г.)

 

Една звезда – най-ярката в небето,

изгрява и пътува все на юг,

а после над Бургас и над морето

се спуска и при нас се връща тук.

Тя в мъничко момиче се превръща,

ръка спокойно в мрака ни подава,

със погледа си слънчев ни обгръща

и нейната усмивка засиява.

 

Момичето – красиво като цвете,

ни казва със открит и нежен глас:

“Това съм аз, добрата ваша Петя.

Здравейте! Приемете ме сред вас...”

Минава в тишината цяла вечност,

мълчим неловко някак във нощта,

потресени от нейната човечност,

получили урок по доброта...

 

Поемаме ръката ние лудо;

задъхани, смутени и без глас,

и в този миг, о, сякаш става чудо –

застава Петя жива между нас...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Манов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поклон пред паметта на Петя и сърдечен поздрав за стиха ти Емо!!!
  • Мен също много ме развълнува! страхотен стих! Признавам, че не познавам творбите на Петя Дубарова, но съм решена да се запозная с тях! Поздрави!
  • МНОГО МЕ РАЗВЪЛНУВА
  • Явно, Петя е твоята муза-вдъхновителка!Еми, с такава муза какви стихове да очаквваме освен съвършенни!
  • Страхотно е....
    Стиховете за Петя и от Петя винаги са ме зареждали с невероятен оптимизъм и чувство на безкрайна нежност....
    Винаги когато си мисля за нея в главата ми изниква една надгробна епитафия, която прочетох преди време в нашия гробищен парк на паметника на нелепо загинало в катастрофа младо момиче.... : "И аз ще бъда вечно жива, защото мойто слънце няма да залезе......"
    Твоя стих, Емо е доказателство че слънцето на Петя не само не залязва, но продължава да грее с невероятна притегателна сила.....

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...