14 mar 2007, 17:16

ЗВЕЗДА

  Poesía
1.1K 0 10

ЗВЕЗДА

 В памет на Петя Дубарова

  (25. 04. 1962-04. 12. 1979) (17 г.)

 

Една звезда – най-ярката в небето,

изгрява и пътува все на юг,

а после над Бургас и над морето

се спуска и при нас се връща тук.

Тя в мъничко момиче се превръща,

ръка спокойно в мрака ни подава,

със погледа си слънчев ни обгръща

и нейната усмивка засиява.

 

Момичето – красиво като цвете,

ни казва със открит и нежен глас:

“Това съм аз, добрата ваша Петя.

Здравейте! Приемете ме сред вас...”

Минава в тишината цяла вечност,

мълчим неловко някак във нощта,

потресени от нейната човечност,

получили урок по доброта...

 

Поемаме ръката ние лудо;

задъхани, смутени и без глас,

и в този миг, о, сякаш става чудо –

застава Петя жива между нас...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Манов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поклон пред паметта на Петя и сърдечен поздрав за стиха ти Емо!!!
  • Мен също много ме развълнува! страхотен стих! Признавам, че не познавам творбите на Петя Дубарова, но съм решена да се запозная с тях! Поздрави!
  • МНОГО МЕ РАЗВЪЛНУВА
  • Явно, Петя е твоята муза-вдъхновителка!Еми, с такава муза какви стихове да очаквваме освен съвършенни!
  • Страхотно е....
    Стиховете за Петя и от Петя винаги са ме зареждали с невероятен оптимизъм и чувство на безкрайна нежност....
    Винаги когато си мисля за нея в главата ми изниква една надгробна епитафия, която прочетох преди време в нашия гробищен парк на паметника на нелепо загинало в катастрофа младо момиче.... : "И аз ще бъда вечно жива, защото мойто слънце няма да залезе......"
    Твоя стих, Емо е доказателство че слънцето на Петя не само не залязва, но продължава да грее с невероятна притегателна сила.....

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....