ЗВЕЗДА
В памет на Петя Дубарова
(25. 04. 1962-04. 12. 1979) (17 г.)
Една звезда – най-ярката в небето,
изгрява и пътува все на юг,
а после над Бургас и над морето
се спуска и при нас се връща тук.
Тя в мъничко момиче се превръща,
ръка спокойно в мрака ни подава,
със погледа си слънчев ни обгръща
и нейната усмивка засиява.
Момичето – красиво като цвете,
ни казва със открит и нежен глас:
“Това съм аз, добрата ваша Петя.
Здравейте! Приемете ме сред вас...”
Минава в тишината цяла вечност,
мълчим неловко някак във нощта,
потресени от нейната човечност,
получили урок по доброта...
Поемаме ръката ние лудо;
задъхани, смутени и без глас,
и в този миг, о, сякаш става чудо –
застава Петя жива между нас...
© Емил Манов Todos los derechos reservados