Звезда
Звезда
Аз твърде дълго чаках да те срещна.
Молех се да си поне в съня,
а пелената на нощта така бездънна,
безмилостно се стелеше и през деня.
Тишината беше толкова дълбока,
че чуваха се капещи листа,
очите пълнеха сълзи от болка,
часовниците нямаха една стрелка.
Кога за първи път те срещнах аз не помня,
но помня първи път като те видях.
Сърцето даже за секунди не потрепна -
твърде хубав бе, за да те мечтах.
Дни озъбени намръщено течаха,
не се дочуваше часовник да звъни
когато спрях на прага и видях да чака
покорно, точно мен, едно усмихнато лице.
Когато влязох, звезден дъжд се стече
от любовта в прекрасните очи.
А погледът ти с нищо не отрече,
че си ме жадувал много нощи, дни.
Сега е тишината още по-дълбока,
че чуват се препускащи сърца,
та чак страхът разплака се от болка,
зърнал надеждата по нашите лица.
Аз твърде дълго чаках да те срещна,
самотата бе раздрала празната душа.
И може любовта ни да е страшно грешна,
но ще вдигна таз прашасала звезда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Танева Всички права запазени
