Звезда
ЗВЕЗДА
Там на високия бряг сред скалите -
върху стръкчета суха трева,
не започнали стихват игрите.
Бях Адам - ти на Ева зова.
Бодяха ни мисли - немирни бодили,
сърцата ни биеха в дива полуда.
Телата за любов се бяха родили.
Очите палещи рониха слюда.
Опустели немеят скалите.
От там гледат очите на птичи гнезда.
Отнесоха тревата вълните.
... Там свети нощем. Бяхме посели звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
