ЗВЕЗДА
Там на високия бряг сред скалите -
върху стръкчета суха трева,
не започнали стихват игрите.
Бях Адам - ти на Ева зова.
Бодяха ни мисли - немирни бодили,
сърцата ни биеха в дива полуда.
Телата за любов се бяха родили.
Очите палещи рониха слюда.
Опустели немеят скалите.
От там гледат очите на птичи гнезда.
Отнесоха тревата вълните.
... Там свети нощем. Бяхме посели звезда.
© Мимо Николов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
