27.07.2011 г., 13:10 ч.

Звезда 

  Поезия
509 0 1
Със болката на увяхващото цвете
в пазвите на утринна роса,
ден и нощ аз питам ветровете
къде изчезна моята звезда?
В сънищата я докосва
тръпнеща от болката ръка,
облак тъмен затъмнява
утрото сияйно на нощта.
Вятър лют съдбата ми обърна,
сърцето ми в бурени оплита,
в тълпи и друми безпътечни
безцелно мечтата ми скита. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Предложения
: ??:??