Jul 27, 2011, 1:10 PM

Звезда

  Poetry
643 0 1

Със болката на увяхващото цвете

в пазвите на утринна роса,

ден и нощ аз питам ветровете

къде изчезна моята звезда?

 

В сънищата я докосва

тръпнеща от болката ръка,

облак тъмен затъмнява

утрото сияйно на нощта.

 

Вятър лют съдбата ми обърна,

сърцето ми в бурени оплита,

в тълпи и друми безпътечни

безцелно мечтата ми скита.

 

Къде е тя? Аз чакам от години,

в пожар горя неугасим.

Ту слънчен лъч душата озарява,

ту я помрачава дим.

 

Ден и нощ аз питам ветровете,

от необятното при мен дошли.

Ще открия ли, в лъчи огряна,

мойте най-приказни мечти?

 

Мълчи небето, от въпроси натежало,

в звезди прибрало милионите съдби.

Но миг, най-тъжен на земята,

звездата моя ще плени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...