(В памет на един  невероятен човек!)

Навън ехти красивото небе,

от празнични надежди озарено.

От болка плаче моето сърце,

че си отиде то е наранено...

Където си, ти пожелавам любовта,

която аз изпитвам, да те грее.

В душата ти да грее топлина,

сърцето да не плаче, а да пее...

Ти ангел станала си, знам това!

Звезда отгоре - светиш и ме пазиш!

И виждаме се пак, но само във съня.

Вкъщи никога не ще да влезеш.

Ръката топла няма вече да държа,

целувка скъпа няма да усетя.

Дори кавгата, как ми липсва тя...

И няма нищо да забравя с времето!

Сърцето ти - красиво и добро -

на моето бе майка и опора.

Гласът ти бе за мене майчин зов.

Знам - тръгват си любимите ни хора.

И знам, че е така, че ще боли,

до края може би на мойто земно време...

Но просто исках да запомниш ти,

завинаги че ще останеш в мене!