Звезда
(В памет на един невероятен човек!)
Навън ехти красивото небе,
от празнични надежди озарено.
От болка плаче моето сърце,
че си отиде то е наранено...
Където си, ти пожелавам любовта,
която аз изпитвам, да те грее.
В душата ти да грее топлина,
сърцето да не плаче, а да пее...
Ти ангел станала си, знам това!
Звезда отгоре - светиш и ме пазиш!
И виждаме се пак, но само във съня.
Вкъщи никога не ще да влезеш.
Ръката топла няма вече да държа,
целувка скъпа няма да усетя.
Дори кавгата, как ми липсва тя...
И няма нищо да забравя с времето!
Сърцето ти - красиво и добро -
на моето бе майка и опора.
Гласът ти бе за мене майчин зов.
Знам - тръгват си любимите ни хора.
И знам, че е така, че ще боли,
до края може би на мойто земно време...
Но просто исках да запомниш ти,
завинаги че ще останеш в мене!
© МимеТО All rights reserved.
