Звезда
Звезда на небосклона ми изгря
и с твойто име се нарече тя!
Епохата на слънцето дойде,
ти за мен си вече, повече от мече.
Векът на светлината е тук,
а аз за теб съм повече от лук.
Червеното джудже с усмивка на дете,
дойде до нас и стопли ни за в час.
Поздравихме го учтиво,
а то светулки ни изпрати ... закачливо.
Пламъчета малки въздуха обагряха,
очите наши красотата галеха.
Усмивки закачливи и свенливи,
разхождат се по усните игриви.
Седим си аз и ти, и нашата звезда,
времето яздим, и аз, и ти, на шега.
Звезда на небосклона ми изгря
и с твойто име се нарече тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Всички права запазени
