snts
Истината никога нямаше да е права и угодна на всички, камо ли на нея самата!
Аз, любимец на съдбата ... прелъстих ù дъщерята.
Избрани произведения
9 резултата
Началото:
Всичко беше наред, събудих се сутринта, беше нормално утро - ден като всеки - си казах аз и се излюпих от завивката. Беше студено, както всяко зимно утро. Тръгнах към банята, както винаги - едвам се накарах да влезна да си метна душ. За какво трябва да се къпем, може ли въобще и да не се х ...
Всичко беше наред, събудих се сутринта, беше нормално утро - ден като всеки - си казах аз и се излюпих от завивката. Беше студено, както всяко зимно утро. Тръгнах към банята, както винаги - едвам се накарах да влезна да си метна душ. За какво трябва да се къпем, може ли въобще и да не се х ...
999
4
... нощта безмилостно обгърна голотата ù, тя настръхна. Съдбата я бе принудила, нумолимо-прямо. Истината никога нямаше да е права и угодна на всички, камо ли на нея самата! Тя потрепери.
Сложи си "лошия" нрав на лицето и загледа към него... той трябваше да е доволен, трябваше... трябва! - тази дума ...
Сложи си "лошия" нрав на лицето и загледа към него... той трябваше да е доволен, трябваше... трябва! - тази дума ...
1023
4
Каквото и да става, това продължава да се ниже в дните!
Каквото било - такова останало, и все пак не е там, защото никой не го търси, за да разбере... неговото съществуване. Самота - няма такова нещо! Всички сами се предаваме на безвременно отшелничество в собствените си мисли, разсъждения и страхов ...
Каквото било - такова останало, и все пак не е там, защото никой не го търси, за да разбере... неговото съществуване. Самота - няма такова нещо! Всички сами се предаваме на безвременно отшелничество в собствените си мисли, разсъждения и страхов ...
1511
4
Луната срамежливо надничаше през малкия прозорец. Стаята беше абсолютно тъмна. Пода на стаята беше разхвърлян. Някакви дрехи, безразборно бяха накацали, по дъските и си почиваха на различни места за през нощта. В сенките на тъмния ъгъл на стаята се чуваше слабо движение. След известно време на взира ...
1019
5
Всичко започна с една усмивка, усмивка на красиво момиче, с прекрасна татуировка. На нея пишеше просто: "Believe" и ръкописният очерк на буквите привлече погледа ми. Помислих си - "просто... Красиво!" но единственото, което казах - беше една усмивка. Тя беше с къса, тъмно-кестенява коса, чуплива. То ...
1142
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
