Звезден сеяч
Тръгвам през юнската вечер
за да попия надежда.
Сякаш душата изрече
с шепот частици копнежност.
Мойте джобо́ве са пълни
с двеста дузини звезди.
Вадя и щедро ги хвърлям –
знам, че посявам мечти.
Колко ли хора очакват
тайнствени блянове пак?
И в любовта да повярват,
търсейки код или знак.
Толкова блясък с надежда
има в уханния мрак.
Златни, липите подреждат
в лунни лъчи своя цвят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
