Звезди безброй
Загледан в небосвода безкраен,
с болката тежка и чувствата нежни,
гледам звездите и за края мечтая.
Звезди безброй, като моите чувства
и всички за теб, и всички красиви,
прекрасни като теб, нежни и велики.
Душата говори, но думи не казва,
словото си неизречено дори не показва,
колкото и да иска, все не успява.
Аз си седя под небето красиво,
звездите броя – моите чувства,
и в сълзите ми техният блясък изчезва,
но с ръце го ловя и на сърцето полагам.
Сърце, от твоите думи ранено,
трепне и спира, за твоята усмивка жадува,
но дори и смъртта в очите да погледне,
знай, че винаги ще те обича!
Кристиан Дочев
София, 12.10.2013г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиан Дочев Всички права запазени
