Загледан в небосвода безкраен,
с болката тежка и чувствата нежни,
гледам звездите и за края мечтая.
Звезди безброй, като моите чувства
и всички за теб, и всички красиви,
прекрасни като теб, нежни и велики.
Душата говори, но думи не казва,
словото си неизречено дори не показва,
колкото и да иска, все не успява.
Аз си седя под небето красиво,
звездите броя – моите чувства,
и в сълзите ми техният блясък изчезва, ...