Няма смисъл ти да бягаш,
тя, земята, се върти.
И звезди недей да сваляш,
да се протягаш, моля, спри!
Странно как съдбата се променя,
но не се променяш ти.
Странно - колко много хора,
а всички сме едни.
Ние гледаме звездите,
че съдбата ще ни промени,
но празен е и небосводът,
празни са и нашите очи.
© Ивайло Граматиков Всички права запазени