1.03.2011 г., 20:10

Звездичка

987 0 0

                                        ЗВЕЗДИЧКА

                  Къде си, звездичке моя необяснима...

                  защо не мога теб да стигна,

                 облаци теб забулват,

                 тъга се около мен застила,

                 дълги тъмни нощи идват,

                следват все по-кратки посивели дни.

                Излизам вън,

                а есента на прага ми е спряла,

                листата падат по асфалта,

                дъжд завалява,

                вървя и дишам свежест, примесена с омара...

               няма птичи песни,

               аз танцувам под мокрещите капки,

               чудя се на цветните чадъри

               и стъпвам в локвите нарочно даже.

              Накрая, вир-водичка цяла,

              изтичвам на прибежки до дома,

              а ето, там... пак е... ТЯ,

              доволна чака.

              Минавам покрай нея

             дори я поздравявам под размазания грим

             и влизам вкъщи.

             ТЯ какво си мисли,

             че ще ме уплаши, като ме преследва?...

             Та нали аз си имам късче от небето,

             булото на нощта...

             Ще дойде пак пролетта,

             ще има още горещи лета,

            още есени ще има

            и студени зими,

            а там, горе,

            все моята звезда,

            дори да не мога да я видя,

           ще бляска тя,

           за други... необяснима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Фурнаджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...