Mar 1, 2011, 8:10 PM

Звездичка

982 0 0

                                        ЗВЕЗДИЧКА

                  Къде си, звездичке моя необяснима...

                  защо не мога теб да стигна,

                 облаци теб забулват,

                 тъга се около мен застила,

                 дълги тъмни нощи идват,

                следват все по-кратки посивели дни.

                Излизам вън,

                а есента на прага ми е спряла,

                листата падат по асфалта,

                дъжд завалява,

                вървя и дишам свежест, примесена с омара...

               няма птичи песни,

               аз танцувам под мокрещите капки,

               чудя се на цветните чадъри

               и стъпвам в локвите нарочно даже.

              Накрая, вир-водичка цяла,

              изтичвам на прибежки до дома,

              а ето, там... пак е... ТЯ,

              доволна чака.

              Минавам покрай нея

             дори я поздравявам под размазания грим

             и влизам вкъщи.

             ТЯ какво си мисли,

             че ще ме уплаши, като ме преследва?...

             Та нали аз си имам късче от небето,

             булото на нощта...

             Ще дойде пак пролетта,

             ще има още горещи лета,

            още есени ще има

            и студени зими,

            а там, горе,

            все моята звезда,

            дори да не мога да я видя,

           ще бляска тя,

           за други... необяснима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елизабет Фурнаджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...