Звездичка
1K
0
0
Вървях из полето
и гледах небето,
видях там звездичка,
която ми махна с ръчичка.
Ела тук при мен,
да литнеме двама
в безкрайната шир.
Облаче бяло
за нас ще е мека постеля.
Луната ще грее в нощта,
ще бъде фенерче по пътя.
А сутрин пък Слънчо
ще гали косите ми златни.
Така си мечтая и искам
да бъде звездичка
в небесната шир!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
