Звездичка

Вървях из полето

и гледах небето,

видях там звездичка,

която ми махна с ръчичка.

Ела тук при мен,

да литнеме двама

в безкрайната шир.

Облаче бяло

за нас ще е мека постеля.

Луната ще грее в нощта,

ще бъде фенерче по пътя.

А сутрин пък Слънчо 

ще гали косите ми златни.

Така си мечтая и искам 

да бъде звездичка

в небесната шир!