Вървях из полето
и гледах небето,
видях там звездичка,
която ми махна с ръчичка.
Ела тук при мен,
да литнеме двама
в безкрайната шир.
Облаче бяло
за нас ще е мека постеля.
Луната ще грее в нощта,
ще бъде фенерче по пътя.
А сутрин пък Слънчо
ще гали косите ми златни.
Така си мечтая и искам
да бъде звездичка
в небесната шир!
© Ели Все права защищены