20 июл. 2014 г., 11:10
Вървях из полето
и гледах небето,
видях там звездичка,
която ми махна с ръчичка.
Ела тук при мен,
да литнеме двама
в безкрайната шир.
Облаче бяло
за нас ще е мека постеля.
Луната ще грее в нощта,
ще бъде фенерче по пътя.
А сутрин пък Слънчо ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация