27.01.2022 г., 17:23

Звездичка от небе

1.2K 0 2

Готов съм да прекрача смело прага,

да тръгна да те търся в студ и дъжд.

Готов съм да зачеркна тази младост

и бих я дал да спиш на моя гръд.

 

И бих се вплел в кавга до смърт с живота,

когато не откривам път и плам.

Когато в мен кънтят минорни ноти,

без твоето присъствие на храм.

 

От хорска злост се плашат днес жените,

а всички до една не бяха теб.

Защото бе с душа и страст велики,

но вече си в звездичка от небе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...