Готов съм да прекрача смело прага,
да тръгна да те търся в студ и дъжд.
Готов съм да зачеркна тази младост
и бих я дал да спиш на моя гръд.
И бих се вплел в кавга до смърт с живота,
когато не откривам път и плам.
Когато в мен кънтят минорни ноти,
без твоето присъствие на храм.
От хорска злост се плашат днес жените,
а всички до една не бяха теб.
Защото бе с душа и страст велики,
но вече си в звездичка от небе.
© Васил Борисов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
