22.04.2009 г., 7:45

Звездите

600 0 1

"Звездите"

Как искам да докосна с пръст звездите,
но не запътена към слава зла,
а защото в тях откривам аз душите
на хората от вечността.

Как искам аз да ги погаля,
да им чуя със докосване гласа,
една сълза в окото може да запаля,
но от едничка радост ще е тя!

Как искам да съм като тях самите,
с пламък чист, блестящ, красив...
Но не, за да прикова над себе си очите,
а за да светне и душата ми със поглед жив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасно стихо, Симонче! МНОГО ми хареса!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...