22 апр. 2009 г., 07:45

Звездите

601 0 1

"Звездите"

Как искам да докосна с пръст звездите,
но не запътена към слава зла,
а защото в тях откривам аз душите
на хората от вечността.

Как искам аз да ги погаля,
да им чуя със докосване гласа,
една сълза в окото може да запаля,
но от едничка радост ще е тя!

Как искам да съм като тях самите,
с пламък чист, блестящ, красив...
Но не, за да прикова над себе си очите,
а за да светне и душата ми със поглед жив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прекрасно стихо, Симонче! МНОГО ми хареса!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...