"Звездите"
Как искам да докосна с пръст звездите,
но не запътена към слава зла,
а защото в тях откривам аз душите
на хората от вечността.
Как искам аз да ги погаля,
да им чуя със докосване гласа,
една сълза в окото може да запаля,
но от едничка радост ще е тя!
Как искам да съм като тях самите,
с пламък чист, блестящ, красив...
Но не, за да прикова над себе си очите,
а за да светне и душата ми със поглед жив!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
