Звездна илюзия...*

Звездите са ни нежната илюзия

и гледаме ги с вяра, мълчешком

понеже се надяваме, че в другия

живот ще бъдат вечния ни дом...

Щом влюбени вървят към хоризонта

и води ги една звезда в нощта,

макар да е илюзия огромна

те вярват в нея, както в любовта...

Не сме забравили до днес следите:

и по които като звезден прах

Животът тук дошъл е от звездите,

и ще се върне някога при тях.

Моряк самотен нейде сред морето

надява се Полярната звезда

със ярката си светлина в небето

да го спаси изпадне ли в беда...

И по звездите често си гадаем

капризите на нашата съдба,

макар отдавна краят ѝ да знаем

със всяка падаща над нас звезда...

... но помня как веднъж във нощ вълшебна

с едно момиче под едни звезди

не смеех в деколтето да погледна

овалите на нейните гърди,

а в този миг една звезда проблясна

изгаряйки във прелестна следа

и пожелах си през любов прекрасна

момичето със страст да преведá...

Във летни нóщи, някога когато

звездите падат просто като дъжд,

си мисля, че щастливи по Земята

са всички влюбени нашир и длъж...

... Сега обаче за звездите знаем,

че също нямат във Безкрая шанс

и само Светлината им, след Края

Вселената пресякла, стига нас...

... И цялата ни вяра във звездите

Илюзия голяма е била:

– с фантазиите, страстите, мечтите

към цяла Вечност мъртви светила!...

Имало едно време...Илюзии...                                                              

*много от звездите, които гледаме на небето

вероятно са мъртви от милиарди години и

само светлината им, която са излъчили, достига

до нас.