31.01.2009 г., 0:54

Звездокосата

1.1K 0 18

  

Тази нощ съм орисница

и гадая изкусно.

Във очите ти виждам

момиче целунато

с бързи устни.

По ръцете ти виждам

пиявици

вместо пръсти,

по копринена кожа

оставили

в тънки ивици

любовно изкуство.

Тази вечер съм твоята

прорицателка.

Виждам бедствие

и изгаряне

от докосване.

В послесловие -

думи изречени

и ехото

как ги довършва.

Тази вечер съм твоята -

Звездокосата.

 

 

Нощта на късите разстояния 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...