Звучи ли глуповато и наивно?
Жребец изнервен, с чаткащи копита,
е времето.Тълпата е пияна.
Какво от туй, че някого изрита?
Опиянява кървавата пяна,
от бърните раздрани тихо капе,
в каруцата народ от мъченици.
Ако жребецът някого захапе,
то други се измъкват - "по терлици".
Поет ли съм? Едва ли, но от злоба,
пресити се душата ми човешка.
И ориста, от люлката до гроба,
да сме мишлета сиви, Божа грешка.
Палитрата на есен ще открадна
и до припадък вятър ще целувам.
Напук на ориста ни - безотрадна,
нов свят в очите детски ще рисувам.
Звучи ли глуповато и наивно?
С душата си ще храня всички гладни,
преди жребецът полудял да кривне,
крилата си ще дам, за да не падне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
