Този звук мечта е мой!
Влак ли идва зад завоя?
Плахо в дланите на зноя
ще откриваме покой.
Аз дочух крила безброй,
сетна мисъл ме огря
и подаде ми ръка
над словесния порой.
Няма как да съм герой.
Двама дишаме в нощта?
Тих, повехнал часовой
стих написа в самота...
Този звук дойде пеша
и погледна към света.
Стон изтръгна от душа
и стопи се пак в сълза.
© Димитър Драганов Всички права запазени