Като звяр се чувствам-без глас
без истина в очите
с празно,изгнило вече сърце,
забучено дълбоко в гърдите.
Погледни ме,тук съм-м/у рая и ада,
не зная вече коя съм,
търся от Бога пощада
Душа самотна протяга ръка,
за помощ чувам,че викаш
съжалявам,че стана така,
не можа в мене да вникнеш
Ала и какво ли ще ведиш ти там-
любов и малко омраза,
за звяр като мен обичта е само проказа
© Радост Вълчева Всички права запазени