valiordanov (Валентин Йорданов)
1805 1467
4.12.2008 г., 8:37 ч.

Звяр 

  Поезия » Друга
478 0 6
Душата ме боли от тишина.
Мълчанието казват, че е злато...
Не съм маниак! Никаква цена
не бих платил за нямото богатство.

Очите като бистри езера
сълзите разпиляват по лицето.
Търкулнати попиват вечността
и осоляват с грижи битието...

Денят ми прекопирва все нощта.
Устните в молитва са събрани.
Родината щастлива е мечта.
Реалността до болка ме изгаря.

Ръцете ми треперят от това,
че хората ужасно се страхуват.
Ще стана звяр в житейската гора,
че звярът на инстинктите робува.

Луната щом от воя затрепти
и прибере в прегръдката звездите,
ти своята Родина обикни,
а другите... ще хапя без да питам...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех, Вал... отново истински стих. Браво!
  • страшно зареждащи са стиховете ти...приятелю...
  • Харесвам стиховете ти, Валентин.
    Поздравления.
  • Всеки от нас си има по един такъв звяр в себе си... и такава болка.

    Не веднъж съм се възхищавала от различните начини, по които умееш да казваш истините - и с крясък, и с шепот и... дори с мълчание!

    Искрени поздравления за позицията и стиховете ти!!! Дано бъдеш чут!!!
  • Красиво,образно и стилно звучене,подплатено със запомнящи се метафори и ангажираност.Просто поезия.
  • "...ти своята Родина обикни,
    а другите... ще хапя без да питам..."

    Браво адаш! Ще направим ли глутница, защото и аз съм на твоето мнение?!
    Поздрав от Шкафчето!

Предложения
: ??:??