Звяр
Душата ме боли от тишина.
Мълчанието казват, че е злато...
Не съм маниак! Никаква цена
не бих платил за нямото богатство.
Очите като бистри езера
сълзите разпиляват по лицето.
Търкулнати попиват вечността
и осоляват с грижи битието...
Денят ми прекопирва все нощта.
Устните в молитва са събрани.
Родината щастлива е мечта.
Реалността до болка ме изгаря.
Ръцете ми треперят от това,
че хората ужасно се страхуват.
Ще стана звяр в житейската гора,
че звярът на инстинктите робува.
Луната щом от воя затрепти
и прибере в прегръдката звездите,
ти своята Родина обикни,
а другите... ще хапя без да питам...
Мълчанието казват, че е злато...
Не съм маниак! Никаква цена
не бих платил за нямото богатство.
Очите като бистри езера
сълзите разпиляват по лицето.
Търкулнати попиват вечността
и осоляват с грижи битието...
Денят ми прекопирва все нощта.
Устните в молитва са събрани.
Родината щастлива е мечта.
Реалността до болка ме изгаря.
Ръцете ми треперят от това,
че хората ужасно се страхуват.
Ще стана звяр в житейската гора,
че звярът на инстинктите робува.
Луната щом от воя затрепти
и прибере в прегръдката звездите,
ти своята Родина обикни,
а другите... ще хапя без да питам...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
