18.02.2005 г., 8:21

Звън

994 0 0
/Посветено/

Любовен звън тъмнината разпиля,
затворено око светлина съзря.
И в миг прекрасна пелена го озари,
нежното сияние стих му подари.

Нежен звън тишината разпиля,
на сетивата радост им донесе.
Стон неземен в небесата се понесе
и препуска той на пегаса свой.

Прекрасен звън болката отнесе
и радост на сърцето пак донесе.
Уникален звън заблудата отми
и със зрение незрящите дари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...