18.02.2005 г., 8:21 ч.
Звън
782
0
0
/Посветено/
Любовен звън тъмнината разпиля,
затворено око светлина съзря.
И в миг прекрасна пелена го озари,
нежното сияние стих му подари.
Нежен звън тишината разпиля,
на сетивата радост им донесе.
Стон неземен в небесата се понесе
и препуска той на пегаса свой.
Прекрасен звън болката отнесе
и радост на сърцето пак донесе.
Уникален звън заблудата отми
и със зрение незрящите дари.
Любовен звън тъмнината разпиля,
затворено око светлина съзря.
И в миг прекрасна пелена го озари,
нежното сияние стих му подари.
Нежен звън тишината разпиля,
на сетивата радост им донесе.
Стон неземен в небесата се понесе
и препуска той на пегаса свой.
Прекрасен звън болката отнесе
и радост на сърцето пак донесе.
Уникален звън заблудата отми
и със зрение незрящите дари.
© Димитър Попов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
