26.01.2011 г., 12:45

Звън на камбана

805 0 1

Над мен камбаната звъни

и със гласа ù Бог ми пее,

Духът ми рее се във висини

и в ангелски пух нежно се люлее.

 

Красиво ми е, светло и така

свободно, волно, празнично и чисто.

Прекръствам се с олекнала ръка

и  в мене всичко мигом се пречиства.

 

Да можех всеки ден да чувам аз

гласа камбанен като милостиня.

Бих молила се пламенно, в захлас,

на делника във сивата пустиня.

 

Бих молила се и заради вас -

чеда човешки - праведни и грешни,

когато дойде сетният ни час,

с усмивка Старата с Косата да посрещнем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....