26 ene 2011, 12:45

Звън на камбана

  Poesía » Otra
810 0 1

Над мен камбаната звъни

и със гласа ù Бог ми пее,

Духът ми рее се във висини

и в ангелски пух нежно се люлее.

 

Красиво ми е, светло и така

свободно, волно, празнично и чисто.

Прекръствам се с олекнала ръка

и  в мене всичко мигом се пречиства.

 

Да можех всеки ден да чувам аз

гласа камбанен като милостиня.

Бих молила се пламенно, в захлас,

на делника във сивата пустиня.

 

Бих молила се и заради вас -

чеда човешки - праведни и грешни,

когато дойде сетният ни час,

с усмивка Старата с Косата да посрещнем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...