Зъбо-сърдечно
Каква ти логика!
Сред трелите на пойни птички
расте до цветето в гората и отровна гъба...
Едно сърце ми даде Бог,
едно сърце за всички,
а ме закичи с тридесет и няколко си зъба...
По моему, една съвсем ненужна придобивка,
или пък нечия прищявка модна, просто за разкош -
щом тези конски атрибути не блестят в усмивка,
а мъката гнезди на тясно в гръдния ми кош...
Бил, казват, съвършен Творецът - трънки и глогинки...
Едно подобие на шарж от светлосенки сиви,
понякога се зъби само от моментни снимки -
за яд на другите - я вижте колко сме щастливи...
Еднакво някой ден, обаче, езици ще изплезим,
сломени много ясно от сърдечния недостиг.
Дали с коронки златни, или евтини протези -
ще ни подхлъзне Тя, като пиян моряк на мостик...
След пòказния траур времето ще ни загърби,
и няма "злият" зъболекар Там да ни тормози -
та кой на снимката ще види имал ли съм зъби,
когато моят лик осъмне в свитък некролози.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
